Наскоро ми се наложи да пътувам два пъти по около 250 км сама с Лазар (10 месеца). Откакто се е родил винаги сме пътували заедно с баща му и един от нас е седял до него на задната седалка. Возила съм го и неведнъж сама в София, но времето в колата ни е било максимум половин час и не ми е било на дневен ред как ще го забавлявам, тъй като за това време рядко му доскучава. Дори никога не го бях слагала на предната седалка и досега винаги се беше возил отзад.
Този път обаче баща му спешно замина за Италия и ние останахме да пътуваме сами до Кърджали и обратно. Тук е мястото да отбележа, че важен фактор, който трябва да имате предвид е и хладнокръвието и опита на шофьора, затова трябва да знаете, че трудно ще сте спокойни, ако по принцип се притеснявате зад волана.
Ето и моите съвети за това какво предвидих и какво пропуснах този път, за да не започвате от нулата, когато ви се наложи и вие да пътувате сами с бебе.
1. Бебето отпред до шофьора
Тъй като много хора ме попитаха, нека поясня - бебешкото столче има право да е монтирано на предната пасажерска седалка, но задължително с изключена въздушна възглавница на пътническото място. Аз прецених, че искам да имам визуален контакт с Лазар през целия път и затова го настаних на предната седалка, като изключих съответния еърбег. Повечето съвременни автомобили го позволяват и обикновено става бързо и лесно (в нашата кола става на загасен двигател със завъртане на едно копче с ключа от автомобила).
Самото столче се монтира абсолютно по същия начин, като отзад. Тъй като Лазар е все още под 13 кг, предпочитаме да го возим обратно на посоката на движение, заради по-голямото ниво на безопасност на позицията при по-малките бебета.
Алтернатива на това бебето да е отпред е да монтирате едно допълнително огледало за обратно виждане, с което да го наблюдавате по време на пътя, но аз не го счетох да подходящ вариант, тъй като би се налагало по-често спиране, за да му подам някоя захвърлена играчка или да забърша носа му (пътувахме в момент на хрема и това също беше фактор).
2. Потегляне във време, обичайно за сън
По този начин си гарантирате (добре де, не си гарантирате, но поне имате добри шансове) детето да заспи малко след потегляне и да спи максимално дълго и спокойно, като ви осигури по-голям диапазон от време, в което да не се чудите как да го забавлявате. Вярно е, че пътуването с автомобил обикновено успива децата, но ако то е наспано (и ако е като нашето дете), едва ли ще заспи в колата и бързо ще му омръзне да стои на едно място.
Аз избрах и в двете посоки да тръгнем точно след като Лазар е обядвал, тъй като тогава е най-дългият му дневен сън. И в двата случая заспа почти веднага и спа по около час, което не се различава особено от стандартното му поведение без да пътуваме.
3. Арсенал от играчки под ръка
Бях си подготвила 3-4 играчки, като подбрах такива, които Лазар не беше виждал скоро, за да са му максимално интересни. На дръжката над прозореца му бях закачила и любима музикална играчка, към която да имам възможност да се обърна за помощ при нужда. Отделно имах под ръка и една книжка, удобна за самостоятелно разглеждане от малките ръчички, половин курабийка от Курабийница, шишето му с вода и пакет мокри кърпички. За себе си също носех вода, както и домашно капучино в бамбукова чаша (#zerowaste, доколкото е възможно).
Както установих в последствие, и двата пъти пропуснах да си приготвя одеалце, с което да го наметна, като заспи и на отиване използвах за целта якето му, а на връщане - моята жилетка.
Друг урок от нашите две самостоятелни пътувания е да намеря DIY метод как да закрепя играчките към седалката (представям си парчета дълъг ластик например), за да не търся начин да ги вдигам, като ги изпусне. Все пак шофирам, а подобни гимнастики влияят на концентрацията върху пътя, което е напълно недопустимо.
4. Удобни слушалки за разговори по телефона
Това не е пряко свързано с бебето в колата, но съветът ми е задължително да пътувате с хендсфрий слушалки. Аз отскоро ползвам безжични такива, защото Лазар много се забавлява да дърпа и да си похапва всяко кабелче, до което се докопа и едни стандартни слушалки щяха да ми навлекат неприятности във вид на протягаща се ръчичка по време на пътуването.
Използвах времето, докато спеше, да говоря по телефона, тъй като гласът ми го успокоява, дори като фонов шум, а по-късно забелязах, че докато говорих по телефона и като беше буден, той стоеше послушно и слушаше с любопитство и интерес, като така също спечелих няколко минути спокойствие.
Надявам се да сте открили нещо полезно за себе си в разказа за моя първи опит да пътувам сама с бебе. Ще се радвам да споделите и триковете, които вие сте открили за по-лесно и безопасно пътуване сам с бебе.
В заключение ще кажа само, че имам късмета да имам сравнително спокойно дете и в моя случай не бях твърде притеснена да пътуваме без компания. Определено щеше да е по-трудно без подготовката, която си направих, но всеки познава най-добре детето си и може най-правилно да прецени кое ще сработи и кое е излишно в такива ситуации.