©2019 by vrg. Proudly created with Wix.com

  • Владислава

Евгения Войнова - вълшебник на римата и четката, водач към света на любовта и доброто

Актуализирано: 17 Апр 2019

Евгения Войнова – в моята представа името ти звучи голямо, гордо, и гръмко. Как е в твоята глава и как те наричат приятелите ти?

Нищо голямо и гръмко няма в името ми. И слава богу! Фамилията я придобих - факт е, че е известна в арт средите - съпругът ми и двамата му родители са художници. Иначе името ми - Евгения- си е съвсем обикновено. Като малка не го харесвах много - звучеше ми твърде сериозно. После разбрах, че означава “благородна” и благородно го приех 😉 Свикнах с него. Сега сме в добри отношения.

Приятелите ме наричат Жени. Но има и такива, които ме наричат Евгения и пак са ми приятели 😉 Давам пълна свобода всеки да ме нарича както му харесва. В интернет пространството за името ми пише освен благородна, че се привлича повече от света на мечтите, отколкото от реалността. Пише, че жените с това име са тихи, замислени и умеят да съчиняват всякакви истории, но и че са любопитни, обичат природата, имат силно развита интуиция и старомодни маниери. Мисля, че е право в целта! Очевидно, така е трябвало да се казвам. Описва ме идеално.

Евгения Войнова с новата й книга "Сто жаби"

Ако си представиш, че срещаш приятен човек, който не те познава и името ти не му говори нищо, как ще му се представиш с едно изречение. Коя си ти?

Постоянно ми се случва да срещам хора, които не ме познават, естествено. Просто си казвам името. Нищо не добавям след него. Ако човекът, който срещам е приятен, очевидно ще си общуваме и ще се опознаем. Образът ще го изгради той.

Аз самата обичам да събирам лични впечатления за хората, независимо дали съм чувала нещо за човека преди това. Хората са многопластови и не всеки успява да ги разглежда и опознава еднакво. Някои неща се казват, а други са въпрос на усещане - нещо, на което много държа в общуването.


А ако този човек е дете. Различно ли ще се представиш?

Когато срещам дете, винаги подхождам като към възрастен - запознаваме се без излишни глезотии. Изпитвам уважение към децата. Освен, че съм отгледала две, работя за тях. И знам колко важни хора са те! Понякога целят по такива места, толкова точно, че респектът е неизбежен.

Децата са специални хора! След това стават като всички нас - възрастните. Научават се на натрапени маниери и отношения и на цял куп неискрени, заучени фрази... Често... Невинаги... Общуването с деца ме държи будна - слушам и внимавам, попивам и се опитвам да помня. Наблюдавам ги много.


Ако не се налагаше да работиш, за да изкарваш пари, с какво би запълнила дните си?

Ако не се налагаше да изкарвам пари, щях да правя абсолютно същото! Тук съм категорична! Започнах да правя детски книги, защото винаги съм имала такава мечта. Още от дете! Винаги съм знаела, че имам усет за това. Не талант, а усет - това е думата. Бих го правила само за удоволствие, ако беше възможно да се издават книги без пари. Наистина! На мен това ми е страст! Не знам какво трябва да стане, за да спра да го мечтая...

С едно от любимите същества

Рисувала ли си себе си или близки хора?

Не съм рисувала конкретно нито себе си, нито близки хора. Но определено рисувам характери, жестове и излъчването на хора, които съм наблюдавала. В това съм много добра - да наблюдавам и да запомням, да забелязвам най-характерните детайли на хората и те да вървят със спомена ми за тях, с усещането. Постоянно го използвам.

Затова предпочитам да наблюдавам и децата отстрани. Носят ми много информация, която по напълно естествен начин се отпечатва на листа, докато рисувам и пиша. Харесва ми да съм тиха. Да не притеснявам и да не обсебвам. Да не досаждам. Идеално пасва на безшумните и самотни занимания, които съм избрала - писането и рисуването. Мисля, че характерът ми като цяло много подхожда на работата ми. Може би затова живея в пълно разбирателство и хармония със себе си.

Кога разбра, че можеш да рисуваш?

Твърде рано разбрах, че мога да рисувам. По-хубавото е, че твърде рано разбрах, че ТОВА е нещото, което искам да правя. Бях дете, с ясно и конкретно желание и любимо занимание. После всичко просто си се подреди.


Каква е историята ти с писането?

Историята с писането е хем интересна, хем съвсем естествена. Още като малка осъзнах, че детските книги са съвкупност от елементи - в една ми харесваха илюстрациите, в друга - историята, а трета намирах приятна на допир. Разбира се, конкретна сметка за всичко това си дадох малко по-късно, но все се питах защо не може тази книжка да е с онези илюстрации и тази корица, но да се разказва за другото 😉

След като години наред четох всевъзможни детски книги на децата си, този въпрос не спря да ме мъчи. Все нещо не ми достигаше. Рядко попадах на пълния комплект от удоволствие, който може да ти донесе една детска книга. Проблемът с текстовете беше основен за мен.

Това се затвърди след няколко поредни предложения да илюстрирам думи, които никак не харесвах. Отказвах ги. Ако текстът не ти допада, шансът да нарисуваш хубави илюстрации намалява драстично... Поне при мен е така.

Тогава реших, за собствено удоволствие и с ясното съзнание, че аз не съм писател, да напиша нещо, пречупено през личната ми естетика и разбиране за детска книга, и да го илюстрирам с кеф. Ей така - просто опит - за да ми мине поривът, който бях трупала с години. Мислех, че ще го направя само веднъж, за да се успокоя. И точно защото тръгнах с мисълта, че го правя само заради себе си, реших да не търся издател, да не ангажирам никой с моите идеи, от които можеше да не излезе нищо (осъзнавах го напълно).


Без издател, без разпространител. Какво ти носи и взима това?

Основна причина да не работя с издатели е категоричното ми разбиране за абсолютната свобода на твореца. Никак не исках някой да ме ограничава със собственото си виждане, разбиране и опит “какво търси пазарът”. Да променям текст и илюстрации, защото “ще се купува повече” беше недопустимо за мен. Може би защото не подхождам към това начинание като към бизнес.

И до ден днешен това, че имам пълната свобода да направя една книга от първата до последната корица така, както на мен ми харесва, е най-ценното, което имам. И тук идва самоиздаването - огромно количество работа за сам човек, който, освен, че се самоиздава, се и саморазпространява, опитва се да налага сам заглавията и работи по всички детайли на книжното тяло, без да прави компромиси с нищо. Никой не седи зад гърба ти, не те побутва и промотира, но пък си тотално независим и свободен 😊 Безценно!

Днес имам свое издателство със слоган “КНИГИ ЗА ОБИЧАНЕ”. За мен добрата детска книга трябва първо те провокира да минеш с длан по корицата, да я погалиш, преди още да си я прочел. А след това да ти се прииска да я прегърнеш, да я притиснеш към сърцето си 😊 И да го направиш. Ако някой ден постигна това - успяла съм!

В последните няколко години, тенденцията е да се издават все по-качествени детски книги - изключително радващ факт! За формирането на добри естетически критерии в децата всичко има значение - знаем, че те попиват трайно това, което ги заобикаля. Красивите книги показват уважение към читателя. А както вече споменах, аз уважавам децата. Не бих си позволила да им пробутам нещо недоизпипано докрай. Ако говорим за конкуренция - има я и това е чудесно! Много по-приятно и интересно е да се работи в конкурентна среда. Мотивиращо е! А аз съм много взискателна към себе си - тази автоконкуренция не ме оставя на мира - днешното ми аз се конкурира с вчерашното, постоянно.

Забелязвам, че хората, които купуват детски книги също се променят и все по-сериозно подбират книги за децата си. Внимават какво им четат и какво им предлагат като илюстрация. Определено детската книга си пробива път и се настанява на специално място.

Моето отношение към книгите, които създавам е точно такова - като към произведение, а не като към продукт. Много се радвам, че правя това точно днес - когато на детските книги се гледа с нужното уважение. Те го заслужават - носят в себе си послания от думи и картини за най-важните хора на Планетата - децата.


Издадените до момента книги на Евгения Войнова

Кое ти помага в това да си автор, илюстратор, издател и разпространител?

Опитът е важен. Човек се учи в движение. Всяко натрупване в творчески план, води до нещо ценно. Постоянно искам още нещо да променя, да добавя, да махна, постоянно се съмнявам и търся най-доброто. При всяка следваща книга се опитвам да си поставям нови цели, нови предизвикателства. Това носи известен риск, но е много по-интересно, отколкото да си кажеш “Напипах нещо, ще държа тази линия.” и да бълваш едни и същи неща като визия и звучене. Това не е за мен - не ми е интересно. Всяка книга иска свой подход - дали ще сменя техниката, типажите, оформлението, нещо трябва да я отличава от другите.

Синхронът между автор и илюстратор, който по принцип трудно се получава, при мен е съвсем естествен, предвид, че съм и двете. Това ми дава огромна свобода - авторът си мени мнението и изисква от илюстратора още и още. От своя страна, художникът в мен ражда идеи, които принуждават пишещата ми част да променя текста. Симбиозата е пълна - разбираме се, помагаме си, понякога се търсим, но винаги гледаме в една посока - към добрата книга.

А кой е до теб в този труден път?

Основната “вина” да се осмеля да го направя е на съпругът ми, който ужасно много вярваше в мен и ме подкрепяше напълно. Той е виновен днес толкова много деца да заспиват с книгите ми, да ги прегръщат и обичат, да се вълнуват от всяка нова книжка, която направя и да чакат следващата... Да му благодаря ще е малко... Да се възхищавам на това, че ми повярва в началото - това го правя всеки ден 😊

Това е историята на началото. Нещата, които ми се случват днес - седем години след първия опит, -са голямата изненада в живота ми. Въпреки чувството за онзи усет, който споменах, че винаги съм знаела, че нося... Без някой да ти повярва, преди ти да си повярваш, е далеч по-трудно.

Днес, освен на вярващия в мен мой съпруг, мога и искам да благодаря на всички хора, които започнаха да ми се доверяват, които подаряват книгите на децата си, четат им ги, приспиват ги с тях, харесват ги и ги пазят като мил спомен от детството на собственото си дете. БЛАГОДАРЯ! За мен това е просто... безценно! Истината е, че съм абсолютно пленена от създаването на детски книги и скоро няма да се отървете от мен 😉

Какъв въпрос искаше да ти задам, а аз пропуснах?

Не ме попита за това как се чувствам 😊 Щастливо ми е! Човек е щастлив и успял първо, ако е намерил себе си. Ако ставаш сутрин и нямаш търпение да приключиш с рутинните занимания, за да седнеш да работиш; ако имаш вечери, в които не можеш да заспиш от вълнение покрай някоя нова идея; ако си сбъднал голяма мечта и си изживял голяма любов (и още я живееш), не може да не си щастлив.

А ако всичко това радва и хората - няма начин да не се чувстваш смислено. Вдъхновяващо е!

Евгения Войнова е автор и илюстратор на детски книги и отскоро собственик на издателство Давид. Можете да купите книжките й оттук, да я харесате във Фейсбук и да я последвате в Инстаграм.

790 преглеждания
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now