Запознах се с Лия през пролетта на 2014 г., когато общата ни страст към пътуването и вярата в активното гражданско общество ни заведоха до един и същи младежки проект в Рим, Италия. В този момент тя учеше психология, но също така беше и в началото на кариерата си като журналист на свободна практика.
Спомням си как една вечер, докато всички пиехме вино и се забавлявахме, Лия седеше през една маса сама и концентрирано пишеше статия за австралийски клиент. Освен широката й усмивка и отличителния моден стил, именно тази упоритост и фокус са фрагменти, с които характеризирам Лия и до днес.
А днес няма да ви покажа кои нейни статии са станали най-четени за годината в Капитал. Няма да ви представя и последния социален експеримент, свързан с хората от Източна Европа, който тя провежда в блога си. Днес ще задам на Лия няколко въпроса за самата нея и съм сигурна, че ще ви е интересно да я опознаете.
Ако си представиш, че срещаш приятен човек, който не те познава и името ти не му говори нищо, как ще му се представиш с едно изречение. Коя си ти?
Жена, горда с източноевропейския си произход, изследовател на вселената, влюбена в природата, винаги готова да задавам въпроси и да ги превръщам в текстове.
А ако този човек е дете. Различно ли ще бъде изречението?
Ее ако е дете не може ли с повече изречения? :) Бих казала, че съм като пилот, само дето не летя около земята, а кацам в един вълшебен свят. Там живеят думите, песните, скулпторите, картините, фотографиите и цялото изкуство. Мен обаче думите си ме харесват най-много и затова се качват на моя самолет (който се движи на енергия от слънчеви панели), за да ги доведа в света на хората, а така и той да стане малко по-вълшебен.
Ако не се налагаше да работиш, за да изкарваш пари, с какви би запълнила дните си?
Доброволчество, пътувания, книги, дълги вани (въпреки че го правя рядко и се чувствам виновна – много е неекологично), фитнес и йога, на пук на които ще ям много захарен памук и ще казвам „Да!“ на всяко лудо предложение.
Ами ако (дано никога не ти се случва) не успяваше да се издържаш с работата си, какво щеше да правиш за пари?
Първата ми „офис работа“ беше в HR компания, а след това преподавах английски на хора от всякакви възрасти. Към първото не бих се върнала, но понякога се размечтавам за второто. Също така е факт, че както психологията, така и създаването на текстове, са най-добре финансово обезпечени в сферата на маркетинга. Ясно си спомням как още в първи курс на бакалавърската програма по психология ни казаха, че ако искаме да изкарваме пари, трябва да се насочим към рекламата. Не съм съвсем убедена, че това е вярно, но безспорно е най-достъпното решение.
Какво откри при пътуванията си сама и какво загуби?
Да започнем с лошото, така че да приключим с хубавото и да ни остане приятен вкус. През последните години много се говори, пише и снима за соло пътешествия, въпреки че на Балканите този вариант все още предизвиква главно шок и уплах.
Да пътуваш сам не е само това, което виждаме в Instagram и травел блоговете. Има трудни моменти. Случвало ми се е да се страхувам, понеже не се чувствам в безопасност, да ми е самотно, тъжно, да се колебая в решенията си. В моментите, в които пътешествията са ме теглели към нови и непознати хоризонти, съм губила връзки и се е случвало много да страдам по тях, но в крайна сметка винаги виждам, че съм взела правилното решение. Всъщност вярвам, че всяко решение е правилно, няма грешки, стига да слушаш себе си.
От положителната страна (наскоро приятелка ми каза за разликата между „позитивно“ и „положително“ – втората дума е хубавата,защото означава, че полагаш основи, градиш) соло пътешествията са ми дали десетки красиви моменти и важни уроци. Научих, че няма ситуация, с която да не мога да се справя. Вярно, в началото може да съм малко стресната и объркана, да пролея някоя и друга сълза, но след това все ще намеря начин. Не мисля, че съм специална в това отношение – важи за всички. Но да се справям с трудни ситуации в държави, чиито език и обичаи не разбирам, на хиляди километри разстояние от близък човек, ми го показа много ясно.
Разбрах, че в колкото и различн контекст да сме израснали, в дъното на душите си всички хора искаме едни и същи неща – свобода, пространство за изразяване, вдъхновение, любов, близост. Може би ви звучи сякаш съм „открила топлата вода“, но за мен има голяма разлика между това да осъзнаваш нещо на интелектуално ниво и да го преживееш емоционално. Второто ми дава много повече дълбочина.
Разбрах какво е да се чувствам истински волна – да мога да правя каквото искам във всеки момент, в който го поискам. Не че това не може да се случи и у дома, но ми се струва, че е много по-лесно, когато си сам на път.
Открих и колко красива е тази наша планета, която за съжаление сега страда от климатичните промени. Като много хора, които обичат природата, едни от идолите ми са Дейвид Атънбъро и Джейн Гудол. Но колкото и да ме омагьосват филмите им е съвсем различно да видя, със собствените си очи, как орангутан прегръща бебето си, докато се придвижва ловко през дебрите на дъждовната гора; или пък да обикалям р. Меконг, за да зърна перките на група розови делфини; да сляза до най-ниската точка на сушата (Мъртво море) и да се изкача до най-високата точка на Земята, смятано от ценътра й (връх Чимборазо). На такива места е много лесно да почувстваш как хората сме част от природата, не отделени и чужди. А разговорите с местните и случаите, в които съм имала възможност да стана част от живота им, поне за малко, са ми дали безкрайни перспективи.
Писала ли си по теми, които не представляват интерес за теб? Разкажи ни.
Когато взех решението да съм фрийлансър работех на две места, чувствах се преуморена и неудовлетворена, беше ми дошло до гуша. Затова, след кратко колебание и няколко разговора с близки един ден казах „Край!“ и напуснах. Тогава трябваше много бързо да си намеря клиенти, защото нямах почти никакви спестени пари. Сега имам възможност да избирам хората, с които работя и да пиша само по теми, които наистина ме интересуват, тогава основната цел беше да набера движеща сила. Затова пишех за всеки, който се съгласяваше да ме вземе. Най-ясен спомен ми е останал от един сайт за лонгбордове. Въпреки че преди това не знаех абсолютно нищо за тях, бързичко ми се наложи да стана почти експерт по лагери, колела, видове дъски, пластове и какво ли още не.
Кога и как разбра, че можеш да пишеш и да го правиш професионално?
Винаги съм обичала да пиша. Като дете си измислях истории и ги четях на братовчевките си. Обичах и да съчинявам нов край на детските приказки. Например веднъж си измислих завършек на „Пук!“ и го изпратих в писмо до автора на историята – Валери Петров. Съвсем ясно си спомням как с майка ми отваряме разнебитената пощенска кутия до вратата на панелния блок, а там ме чака картичка: „Не спирай да пишеш, Лия!“, със синьо мастило, от един от най-великите български съвременни автори.
Като „голяма“ обаче забравих за писането. Докато един прекрасен човек и професионалист, авторът и редактор Мария Ангелова, повярва в мен и ми даде шанс. Взе ме на стаж в тогавашния сайт за пътешествия peika.bg, без да имам нито опит, нито подходящо образование. Благодарение на нея научих много, наново се влюбих в писането, изградих портфиолио и стъпка по стъпка започнах професионалния си път.
Каква е историята ти с психологията? По какъв начин допълва работата и живота ти?
Веднъж баща ми се обърна към мен: „И какво сега, тези 7 години и магистърската диплома са били напразно, така ли?“ Хем ме изненада, хем ми даде възможност да осъзная защо не е така. Няма да повтарям цялата реч, която изнесох пред него, а само ще кажа, че психологическото знание е безценно за всеки. Помага ми да съм по-осъзната, да комуникирам по-ефективно, да развивам емпатията си и да разбирам другите хора, вместо да ги съдя. В професионално отношение също ми дава много. От една страна ми е помогнала да развия уменията си за интервюиране, активно слушане и ефективни проучвания. От друга пък ми дава интересна гледна точка, която ражда идеи за материали.
Какъв въпрос искаше да ти задам, а аз пропуснах?
Струва ми се, че въпросът с колебанието е важен. Напоследък доста хора около мен чувстват, че се лутат в живота си и са неуверени. Наскоро някой ми каза, че отстрани изглежда сякаш всичко при мен върви гладко, безпроблемно и по супер траектория. Всъщност, често се случва да се колебая в себе си и уменията си. Имам текстове, които много харесвам, но и нерядко щом някой ми каже колко силно му е повлиял мой материал се изненадам. Увереността в себе си е нещо, по което се опитвам да работя всеки ден и ми помага да видя, че дори най-великите писатели са изпитвали съмнения.
Например наскоро прочетох как Стайнбек е бил сигурен, че писането е неговото поприще, но все пак постоянно се е колебаел дали е достатъчно добър, дали наистина има талант. Та този човек е получил Пулицър и Нобелова награда за творчеството си! В момента има цели университетки курсове, които се фокусират само върху него! И все пак, дори той се е колебаел в уменията си. Такива истории ме вдъхновяват, защото виждам, че се случва на всеки, дори на велики хора, и в крайна сметка имам избора да канализирам колебанията си в нещо градивно.
Лия Панайотова е журналист на свободна практика, блогър в contrabond.com и активист по темите на зеленото мислене, пътуванията, психологията, стила, като списъкът далеч не е изчерпателен. Можете да последвате дейността й също в Instagram и Facebook.
Comments